Направихме 2 години и половина. Честно казано не вярвах, че ще изкараме толкова дълго заедно. Бях убеден вътре в себе си, че в един момент ще се изчерпаме, няма да има какво да си кажем, няма да има едва ли не с какво да се изненадаме. Но съм бъркал. За щастие :) Имали сме всякакви мигове заедно - безкрайните сълзи на раздялата за следващите няколко месеца, безкрайните усмивки, греещи на лицата ни, когато съм при нея или тя при мен. Заглушеният плач по телефона. Докосването след дълга разяла. И докосването преди дълга раздяла. Сълзи, щастие, мъка, усмивки, някое малко скарване за цвят :) Всичко сме имали заедно.
Обичам моето момиче, обожавам я. С цялото си сърце и душа.

Усмивки за всички :)

Богатството в човешките отношения се състои в тяхното многообразие.Когато има развитие това е добре.Моментите прекарани заедно трябва да носят наслада и удовлетворение и на двамата.Изненадата е също вожна и е като солта.Винаги придава вкус.
Важното е и двамата да полагат усилия да разнообразяват връзката и да усещат желанията и нуждите на партньора.
По блажено е човек да дава-казал Исус !И е прав .
Поздрави!